Ресторанти с жива музика в София
В тази статия се допитахме до истински български ресторанти, за да разберем малко повече за традиционната българска музика, фолклор и кухня. Във всеки един от битовите ресторанти посочени в статията, можете да чуете музика на живо, да поиграете кръшни хора и да се повеселите по нашенски.
Корените на българската кухня
Българската кухня включва традиционни български ястия и модерни примеси, заимствани от чужди държави. Рецептите са се формирали в продължение на векове, с традиции в овкусяването, представляващи синтез от европейска и азиатска култура. Траки, гърци, римляни, прабългари и славяни също са дали отражение върху нашата съвременна кухня.
Основните съставки на древната българска кухня са били традиционните за района зеле, моркови, цвекло, ряпа, лук, чесън, птиче, овче, дивечово месо, просо, овес, както и бакла, леща и грах. Днес в българската кухня се употребяват пикантни подправки като лук, чесън, червен и черен пипер, бахар, дафинов лист.
Характерна особеност е, че повечето продукти в едно ястие, се обработват топлинно едновременно. Месото и зеленчуците се варят, пекат или пържат заедно и това придава специфичния вкус на познатите ни гозби.
Корените на българската кухня
Българската кухня включва традиционни български ястия и модерни примеси, заимствани от чужди държави. Рецептите са се формирали в продължение на векове, с традиции в овкусяването, представляващи синтез от европейска и азиатска култура. Траки, гърци, римляни, прабългари и славяни също са дали отражение върху нашата съвременна кухня.
Основните съставки на древната българска кухня са били традиционните за района зеле, моркови, цвекло, ряпа, лук, чесън, птиче, овче, дивечово месо, просо, овес, както и бакла, леща и грах. Днес в българската кухня се употребяват пикантни подправки като лук, чесън, червен и черен пипер, бахар, дафинов лист.
Характерна особеност е, че повечето продукти в едно ястие, се обработват топлинно едновременно. Месото и зеленчуците се варят, пекат или пържат заедно и това придава специфичния вкус на познатите ни гозби.
Фолклорните области на България
Българската традиционна кухня е неизменно свързана с българската народна музика. Нашият бит и фолклор са автентични и се разделят на седем фолклорни области - Северна България, Тракия, Шоплук, Добруджа, Македонска, Странджа и Родопска. Всяка от тези области има свои традиции в музиката, танците, кухнята и облеклото.
Носията
Българският национален костюм в основата си е славянски. По своята художествена украса, той придобива празничен вид, характерен за всеки район.
Хорaта
В различните етнографски области българските народни танци се отличават по стил и изпълнение. В зависимост от ритъма и стъпките се различават няколко вида хора: прави, пайдушки, ръченични и криви.
Звукът на Песента
Благодарение на това, че българската народна песен се предавала устно от поколение на поколение, тя не се е загубила във времето. Повечето песни са свързани с определени обичаи.
Изработката пък на народни инструменти е цяло изкуство. По начина на произвеждане на тона биват ударни, струнни и духови.
Ансамбли
България е известна със своите ансамбли по целия свят. Някои от тях са „Пирин“, „Космически Гласове“, „Мистерията на българските гласове“, „Българе“, „Филип Кутев“ и много други.
В ресторант Чевермето до НДК, например, можете да се видите спектакли на националния ансамбъл „Гоце Делчев“, София. Именно тук те изпълняват танци от седемте етно района на България. Във Весело Село пък танцуват ансамбъл „Чинари“ с различна програма всеки ден. Всеки петък и събота фолклорна формация „Заря“ вдигат хората на крака в ресторант При Братовчеда.
Обичаи
Нестинарството е древен езически обичай, при който хората танцуват боси върху жарава. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Св.Св. Константин и Елена (3 срещу 4 юни), които са смятат за покровители и пазители на нестинарите. Пали се огън, който се поддържа цял ден, а вечерта жаравата му се разстила в кръг с дебелина 5-6 см. Танците започват около кръга. Нестинарките носят в ръцете си украсени с цветя икони на светци и внезапно влизат в жаравата. Най-удивителното и мистичното в този ритуал е, че след танца, по стъпалата си нестинарите нямат рани и изгаряния. Според нестинарите човек се ражда нестинар, това не се учи. Трябва да си добър човек, да нямаш лоши мисли и да вярваш в Господ. По поверието в жаравата могат да влизат само жени, над средна възраст, които преди това изпадат в транс. Вярва се, че ако веднъж влезеш в огъня, повече не можеш да имаш деца. За това и нестинарките са обикновено възрастни жени.
Има един ресторант в Студентски град, където може да се наблюдава традиционния танц върху огъня. Намира се в комплекс Биляна, част от който е битов ресторант Истинското чеверме. Танците на нестинарите са съпроводени с музикален съпровод от певица и оркестър.
Носията
Българският национален костюм в основата си е славянски. По своята художествена украса, той придобива празничен вид, характерен за всеки район.
Хорaта
В различните етнографски области българските народни танци се отличават по стил и изпълнение. В зависимост от ритъма и стъпките се различават няколко вида хора: прави, пайдушки, ръченични и криви.
Звукът на Песента
Благодарение на това, че българската народна песен се предавала устно от поколение на поколение, тя не се е загубила във времето. Повечето песни са свързани с определени обичаи.
Изработката пък на народни инструменти е цяло изкуство. По начина на произвеждане на тона биват ударни, струнни и духови.
Ансамбли
България е известна със своите ансамбли по целия свят. Някои от тях са „Пирин“, „Космически Гласове“, „Мистерията на българските гласове“, „Българе“, „Филип Кутев“ и много други.
В ресторант Чевермето до НДК, например, можете да се видите спектакли на националния ансамбъл „Гоце Делчев“, София. Именно тук те изпълняват танци от седемте етно района на България. Във Весело Село пък танцуват ансамбъл „Чинари“ с различна програма всеки ден. Всеки петък и събота фолклорна формация „Заря“ вдигат хората на крака в ресторант При Братовчеда.
Обичаи
Нестинарството е древен езически обичай, при който хората танцуват боси върху жарава. Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Св.Св. Константин и Елена (3 срещу 4 юни), които са смятат за покровители и пазители на нестинарите. Пали се огън, който се поддържа цял ден, а вечерта жаравата му се разстила в кръг с дебелина 5-6 см. Танците започват около кръга. Нестинарките носят в ръцете си украсени с цветя икони на светци и внезапно влизат в жаравата. Най-удивителното и мистичното в този ритуал е, че след танца, по стъпалата си нестинарите нямат рани и изгаряния. Според нестинарите човек се ражда нестинар, това не се учи. Трябва да си добър човек, да нямаш лоши мисли и да вярваш в Господ. По поверието в жаравата могат да влизат само жени, над средна възраст, които преди това изпадат в транс. Вярва се, че ако веднъж влезеш в огъня, повече не можеш да имаш деца. За това и нестинарките са обикновено възрастни жени.
Има един ресторант в Студентски град, където може да се наблюдава традиционния танц върху огъня. Намира се в комплекс Биляна, част от който е битов ресторант Истинското чеверме. Танците на нестинарите са съпроводени с музикален съпровод от певица и оркестър.
Как се готви по български?
Ето и някои традиционни рецепти, взети направо от кухните на ресторантите Българка, Младостъ, Сите Българи заедно, Двата бора и Механа Миражъ:
Банска Капама
Трябват ви свинско, телешко, пилешко, сланина, кървавица, зеле, червено вино и тесто за замазване. За направата на капамата е необходим гювеч, на дъното на който се слагат 3-4 цели зелеви листа. Нареждат се сармички, направени с парченца свинско и телешко месо. Покриват се със зеле, поръсват се с червен пипер и се слага част от нарязаната сланина. Прибавят се телешкото месо, още един пласт кисело зеле, свинското месо, пак зеле и накрая кървавицата. Добавя се вино и вода. Затваря се с капак и се замазва с тесто. Пече се 3 часа.
Катък
Вкусна и едновременно проста разядка. Някъде му викат „крукмач“. Традиционно катък се прави от най-гъстото овче кисело мляко. Прибавя се сирене и понякога масло. Обикновено се сервира като мезе към ракията.
„Вълче Мезе“
Някои разбират под това наименование сач с четири вида месо, други – плато със сухи мезета като бански старец, пастърма и филе Елена, но все пак навсякъде става въпрос за месо.
Банска Капама
Трябват ви свинско, телешко, пилешко, сланина, кървавица, зеле, червено вино и тесто за замазване. За направата на капамата е необходим гювеч, на дъното на който се слагат 3-4 цели зелеви листа. Нареждат се сармички, направени с парченца свинско и телешко месо. Покриват се със зеле, поръсват се с червен пипер и се слага част от нарязаната сланина. Прибавят се телешкото месо, още един пласт кисело зеле, свинското месо, пак зеле и накрая кървавицата. Добавя се вино и вода. Затваря се с капак и се замазва с тесто. Пече се 3 часа.
Катък
Вкусна и едновременно проста разядка. Някъде му викат „крукмач“. Традиционно катък се прави от най-гъстото овче кисело мляко. Прибавя се сирене и понякога масло. Обикновено се сервира като мезе към ракията.
„Вълче Мезе“
Някои разбират под това наименование сач с четири вида месо, други – плато със сухи мезета като бански старец, пастърма и филе Елена, но все пак навсякъде става въпрос за месо.
Какво да си поръчаш в ресторант?
Характерни за българските ресторанти са и взаимстваните от Сърбия шашлици, меса на саби, барбекю на дървени въглища и неврозна кайма, приготвена на място. В ресторант Къщата например, разполагат със скара и барбекю, където готвач приготвя направо пред очите на клиентите пърленки и месо на жар. Интересна атракция са Фламбираните мезелъци на сабя.
В автентичния ресторант Сите Българи заедно може да се опита Македонски боб на гърне. Този боб буквално ври пред вас, благодарение на огън под гърнето, което се поднася на клиентите направо на масата. Ако пък поръчате Свински джолан, ще ви го поднесат на дъска до.. истински старовремски пищов.
В Механа Миражъ има огромно разнообразие от сачове от различни краища на България – добридолски, стралджански, бански, рилски. Тук приготвят и домашна сланина.
Манастирска Магерница е един различен ресторант. В него се предлагат 161 български гозби от 161 манастира в България. Всяка една рецепта за гозба в ресторанта е събирана от магерите (готвачите в манасирите) в България.
Накрая...
Направи ни впечатление, че българските битови ресторанти не се ограничават в предлагането си от даден район. Както фолклорните програми, така и гозбите в кухнята са от цяла България. Собствениците и готвачите са събрали най-характерните и интересни блюда от всеки район и са ги представили прецизно и подбрано.
Всички посочени по–горе ресторанти са подходящи за големи групи, за празнуване на рождени и именни дни, кръщенета, за традиционни сватби, защото имат богат опит в организирането на тържества. При сватби, например, младоженците пристъпват в механата, прекрачвайки прага, по бяла пътека, осеяна с цветя. Очакват ги гайдар, питка, мед и сол по истинската българска традиция.
Автор: Ганка Иванова
Характерни за българските ресторанти са и взаимстваните от Сърбия шашлици, меса на саби, барбекю на дървени въглища и неврозна кайма, приготвена на място. В ресторант Къщата например, разполагат със скара и барбекю, където готвач приготвя направо пред очите на клиентите пърленки и месо на жар. Интересна атракция са Фламбираните мезелъци на сабя.
В автентичния ресторант Сите Българи заедно може да се опита Македонски боб на гърне. Този боб буквално ври пред вас, благодарение на огън под гърнето, което се поднася на клиентите направо на масата. Ако пък поръчате Свински джолан, ще ви го поднесат на дъска до.. истински старовремски пищов.
В Механа Миражъ има огромно разнообразие от сачове от различни краища на България – добридолски, стралджански, бански, рилски. Тук приготвят и домашна сланина.
Манастирска Магерница е един различен ресторант. В него се предлагат 161 български гозби от 161 манастира в България. Всяка една рецепта за гозба в ресторанта е събирана от магерите (готвачите в манасирите) в България.
Накрая...
Направи ни впечатление, че българските битови ресторанти не се ограничават в предлагането си от даден район. Както фолклорните програми, така и гозбите в кухнята са от цяла България. Собствениците и готвачите са събрали най-характерните и интересни блюда от всеки район и са ги представили прецизно и подбрано.
Всички посочени по–горе ресторанти са подходящи за големи групи, за празнуване на рождени и именни дни, кръщенета, за традиционни сватби, защото имат богат опит в организирането на тържества. При сватби, например, младоженците пристъпват в механата, прекрачвайки прага, по бяла пътека, осеяна с цветя. Очакват ги гайдар, питка, мед и сол по истинската българска традиция.
Автор: Ганка Иванова